Постинг
10.07.2009 03:40 -
Каша от съдби, небивалици или истини. Виж и сам ти прецени
Автор: dessi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2009 04:02
Прочетен: 1074 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 10.07.2009 04:02
История банална, история като на всяка, но ще я напиша както дойде. Те бяха в живота и нека като на паметната плоча на безименен герой историята им да преразкажа,без имената да споменавам. Но за да не стават грешки нека си имат псевдоними:То, Тя Той и всички други.
То срещна Тя, залюбил я разказа после още в мига в който я видял. Започнал да я дебне и преследва и в уж случайности да я засича в мерака си да се заговорят и поне Тя друго име да му каже.Ами съдбата се смилила или пък просто писано било и запознали се и на шега от ден на ден той хлътнал бърже и без нея казал и ден не искал вече. Зарязал и семейство и деца, женица мила, къща и земя. Отишъл от кафето, на ресторант и вече влюбен до уши квартира почнал да си дири, за да не снове в уличките мрачни да я търси за малко секс да моли и да я успива. Повтарял че я иска за цял живот дори, повтарял че на всичко е готов, треперело То буквално кат я видел и дните му за нея всички били.
Така преминали две години, а нейничкият - тоз де ,на Тя- баща бил той на нейното дете, ала без брак били, живеел той под фустата на мама но имал я за негова и също си повярвал. Разбрал че вече даденост не е той викал, борил се, на То посегнал даже , доде се умирил и просто я зачакал в надеждата че всичко ще премине и Тя самичка, пак при него ще се върне.И минало се време, и Тя наистина започнала макар То да я обичал във вярност да се вричал и сценки да й правел със сълзи на очи за брак да й мълви, да моли и да я проклина при него да отиде усетила лъжата Тя и нещо като червей заглождила в душата.
Така на сцената сега излиза и Той. Случаен непознат кат на шега поискал да се вмъкне в тая сага, да поразрови историята миризлива и както може да помогне. От шеговито запознанство, Той ден по ден като приятел задържал се. Помагал й да разбере лъжите, макар и сам в един момент на То Той да повярвал, като със сълзи на очи се клел и молил че обича и помощ да я има искал.В тези точно дни То писало:" обичам те, не ме гони. Завинаги съм твой и друга няма вярвай и ако се разделим и двамата не ще си го простим" но още недописал туй, облечен вече бил с ключ за своята каляска в ръка отивал той на среща с новата Жена.
Тя много плакала и страдала, проклинала и вярвала, че никога не ще се довери отново, че таз лъжа не ще да позволи да я сполети и все повтаряла че той е най-добрия но тя във всеки мъж и в най-добрия извлича някак си най-злото и Бог да му прости защото тя поне ще се опита.
А Той бил там, с вечно сухо рамо, готов да го подложи и тя на него да поплаче. Той нощем бил там, страдал с нея, като баща й бил и все да я закриля, споделяли един на друг, това било за общата утеха че той е сам-жената е в чужбина, а тя пък тъжната и пак сама от утеха имала нужда. И шиели гоблени така наричали писанията си безкрайни до зори, и общи планове започнали да имат с идеята той да я разведри и на мислите й нова посока да дари.
Така минавали си дните и денонощно в скайпа писали и станали като един и вече без кафето да си пратят не може ли деня си да започнат и час по час проверка правели дали е там Той, ами Тя.
В една пиянска нощ, той обаче писал й с думи ясни че вече обичКам те като дете, не е, а станало е Обичам те, разбираш ли ме Тя.
Но Тя разбирала, отдавна усетила била в себе си тез чувства, ала не била готова Тя да го загуби зарад тази обич, затова.....
Събудил се той в другия ден, стреснат започнал да опитва да й пише и някак да замаже и някак да се извини........но Тя го спряла, написала с букви големи кратко:"НИЩО АЗ НЕ СЪМ ПРОЧЕЛА.ВИДЯХ ЧЕ СИ ПИЯН И НИЩИЧКО НЕ ЧЕТАХ, МОЛЯ ТИ СЕ СПРИ И НИЩО НЕ МИ ПРЕРАЗКАЗВАЙ"...ха ха
Незнаел Той дали да вярва, но щом успели да си продължат от тук на татък с писанията, с нещото кат дружба, успели да останат пак един на друг, устройвало ги и в блатото затъвали все по-дълбоко и даже след сигнала те не спрели.
Напротив, с времето Той в нея усетил нещо странно, нещо гнило. Започнал той реакциите й да пробва и да търси дали все пак и Тя не го обича.Тя правела се че не го разбира, избягвала го, лъжела и очи затваряла за да продължат така, никого да не наранят, жената в другата държава, раните наскоро коричка хванали да не разровят...мълчала като пън, но той се амбицирал сякаш още и в диретната атака минал....
Признала някак Тя че също го обича и че твърде много е и че не иска да се спират, да стане темата табу и дружбата си да спасят.
Но Дявола не спял, в Тя ли в Той ли влязъл и никак не мирясал, започнала една Любов и писане и срещи и разни "командировки" до разни стаички хотелски, с вълшебни нощи, с обещания , с мечти, ..........
Сега и той започнал да разправя, че само в нея виждал веч жената, че миг не можел да живее без да знае че завинаги с нея ще остане.Били едни красиви фрази, даже рими заредили, ала нещеш ли за беда...ха ха, жена му се прибрала с цел изненада.
И изненада имало и не една. Поискал отпуск той , почивка от Тя. Обичал бил я пишел й го всеки ден, но мирничък седял далеч....
Сещате ли се сега накъде върви историята полу сатирична???
Не, неееееее не е това края, нищо че баш дългичка се тя превърна.
Сега съпругата отново заминава, и Той отново Тя ще да потърси, отново в обич ще й се кълне и тя наивницата хлътнала е до уши. Не, не невярва вече тя в мечтите, ала е затънала е в любовта си и пак ще ходи по хотелски стаи, пак до призори в страната на мечтите ще виси и пак обичат я и пак едничка е и втора седмица такава няма и вече ще са само двама, защото той и миг без нея не може даже да си го помисли и....
Сега е време за новата завръзка, жена му милата заподозряла и от някъде си на дъщерята, поръчала е разпечатка телефонна, даже дедективската агенция е под сигнал готова да се юрне и неверника в измяна да излови.
Уплашен, даже лекичко насметен Той пак обича я, ала нещеш ли, ще трябва малко да е примерен и кротък и от другите да се покрие и във вярност да се престори, да докаже че се е разкаял и само съпругата е важна, а дъщерята да си се затрае, очите й замазани с обещания че вече няма връзки и само делата общи ще са тема и всичко идва си на място алааааааааа....Той пак не спирал да й пише и на Тя да го повтаря, да го чака, да не го забравя, че както и да се държи това не е край и за сбогом време не било , а скоро щял с рози той да дойде и на колене да я помоли за бъдещето общо дето са мечтали и нищо тук не било просто фрази.
Дали е края......за мене да, написах доста, даже сигурно и не разбрах кога. Запсувала се Тя, не......не него обвини и сега. Тя питала се само що така, от най добрия мъж извличала най - злото, защо наглед добри мъже превръщали се сякаш в Сатаната и обезумявали от обич уж, накрая я зарязвали като парцал, отново тя сама и опрощаваща ала, отново обещаваща че никога не ще допусне вече да обича, защото Той в сърцето й навеки щял да бъде. Дните й в борба за него да не мисли щели да са, но сигурна била, че той не ще това да знае и ничия награда утешителна не ще е и с тая обеч Тя ще си живее, че няма другиго да пусне в душата, ала и него няма да прегърне вече Тя горката.
Като любовница на Сатаната, зачудила се Тя......къде ли ще я отведе тоз път съдбата.
То срещна Тя, залюбил я разказа после още в мига в който я видял. Започнал да я дебне и преследва и в уж случайности да я засича в мерака си да се заговорят и поне Тя друго име да му каже.Ами съдбата се смилила или пък просто писано било и запознали се и на шега от ден на ден той хлътнал бърже и без нея казал и ден не искал вече. Зарязал и семейство и деца, женица мила, къща и земя. Отишъл от кафето, на ресторант и вече влюбен до уши квартира почнал да си дири, за да не снове в уличките мрачни да я търси за малко секс да моли и да я успива. Повтарял че я иска за цял живот дори, повтарял че на всичко е готов, треперело То буквално кат я видел и дните му за нея всички били.
Така преминали две години, а нейничкият - тоз де ,на Тя- баща бил той на нейното дете, ала без брак били, живеел той под фустата на мама но имал я за негова и също си повярвал. Разбрал че вече даденост не е той викал, борил се, на То посегнал даже , доде се умирил и просто я зачакал в надеждата че всичко ще премине и Тя самичка, пак при него ще се върне.И минало се време, и Тя наистина започнала макар То да я обичал във вярност да се вричал и сценки да й правел със сълзи на очи за брак да й мълви, да моли и да я проклина при него да отиде усетила лъжата Тя и нещо като червей заглождила в душата.
Така на сцената сега излиза и Той. Случаен непознат кат на шега поискал да се вмъкне в тая сага, да поразрови историята миризлива и както може да помогне. От шеговито запознанство, Той ден по ден като приятел задържал се. Помагал й да разбере лъжите, макар и сам в един момент на То Той да повярвал, като със сълзи на очи се клел и молил че обича и помощ да я има искал.В тези точно дни То писало:" обичам те, не ме гони. Завинаги съм твой и друга няма вярвай и ако се разделим и двамата не ще си го простим" но още недописал туй, облечен вече бил с ключ за своята каляска в ръка отивал той на среща с новата Жена.
Тя много плакала и страдала, проклинала и вярвала, че никога не ще се довери отново, че таз лъжа не ще да позволи да я сполети и все повтаряла че той е най-добрия но тя във всеки мъж и в най-добрия извлича някак си най-злото и Бог да му прости защото тя поне ще се опита.
А Той бил там, с вечно сухо рамо, готов да го подложи и тя на него да поплаче. Той нощем бил там, страдал с нея, като баща й бил и все да я закриля, споделяли един на друг, това било за общата утеха че той е сам-жената е в чужбина, а тя пък тъжната и пак сама от утеха имала нужда. И шиели гоблени така наричали писанията си безкрайни до зори, и общи планове започнали да имат с идеята той да я разведри и на мислите й нова посока да дари.
Така минавали си дните и денонощно в скайпа писали и станали като един и вече без кафето да си пратят не може ли деня си да започнат и час по час проверка правели дали е там Той, ами Тя.
В една пиянска нощ, той обаче писал й с думи ясни че вече обичКам те като дете, не е, а станало е Обичам те, разбираш ли ме Тя.
Но Тя разбирала, отдавна усетила била в себе си тез чувства, ала не била готова Тя да го загуби зарад тази обич, затова.....
Събудил се той в другия ден, стреснат започнал да опитва да й пише и някак да замаже и някак да се извини........но Тя го спряла, написала с букви големи кратко:"НИЩО АЗ НЕ СЪМ ПРОЧЕЛА.ВИДЯХ ЧЕ СИ ПИЯН И НИЩИЧКО НЕ ЧЕТАХ, МОЛЯ ТИ СЕ СПРИ И НИЩО НЕ МИ ПРЕРАЗКАЗВАЙ"...ха ха
Незнаел Той дали да вярва, но щом успели да си продължат от тук на татък с писанията, с нещото кат дружба, успели да останат пак един на друг, устройвало ги и в блатото затъвали все по-дълбоко и даже след сигнала те не спрели.
Напротив, с времето Той в нея усетил нещо странно, нещо гнило. Започнал той реакциите й да пробва и да търси дали все пак и Тя не го обича.Тя правела се че не го разбира, избягвала го, лъжела и очи затваряла за да продължат така, никого да не наранят, жената в другата държава, раните наскоро коричка хванали да не разровят...мълчала като пън, но той се амбицирал сякаш още и в диретната атака минал....
Признала някак Тя че също го обича и че твърде много е и че не иска да се спират, да стане темата табу и дружбата си да спасят.
Но Дявола не спял, в Тя ли в Той ли влязъл и никак не мирясал, започнала една Любов и писане и срещи и разни "командировки" до разни стаички хотелски, с вълшебни нощи, с обещания , с мечти, ..........
Сега и той започнал да разправя, че само в нея виждал веч жената, че миг не можел да живее без да знае че завинаги с нея ще остане.Били едни красиви фрази, даже рими заредили, ала нещеш ли за беда...ха ха, жена му се прибрала с цел изненада.
И изненада имало и не една. Поискал отпуск той , почивка от Тя. Обичал бил я пишел й го всеки ден, но мирничък седял далеч....
Сещате ли се сега накъде върви историята полу сатирична???
Не, неееееее не е това края, нищо че баш дългичка се тя превърна.
Сега съпругата отново заминава, и Той отново Тя ще да потърси, отново в обич ще й се кълне и тя наивницата хлътнала е до уши. Не, не невярва вече тя в мечтите, ала е затънала е в любовта си и пак ще ходи по хотелски стаи, пак до призори в страната на мечтите ще виси и пак обичат я и пак едничка е и втора седмица такава няма и вече ще са само двама, защото той и миг без нея не може даже да си го помисли и....
Сега е време за новата завръзка, жена му милата заподозряла и от някъде си на дъщерята, поръчала е разпечатка телефонна, даже дедективската агенция е под сигнал готова да се юрне и неверника в измяна да излови.
Уплашен, даже лекичко насметен Той пак обича я, ала нещеш ли, ще трябва малко да е примерен и кротък и от другите да се покрие и във вярност да се престори, да докаже че се е разкаял и само съпругата е важна, а дъщерята да си се затрае, очите й замазани с обещания че вече няма връзки и само делата общи ще са тема и всичко идва си на място алааааааааа....Той пак не спирал да й пише и на Тя да го повтаря, да го чака, да не го забравя, че както и да се държи това не е край и за сбогом време не било , а скоро щял с рози той да дойде и на колене да я помоли за бъдещето общо дето са мечтали и нищо тук не било просто фрази.
Дали е края......за мене да, написах доста, даже сигурно и не разбрах кога. Запсувала се Тя, не......не него обвини и сега. Тя питала се само що така, от най добрия мъж извличала най - злото, защо наглед добри мъже превръщали се сякаш в Сатаната и обезумявали от обич уж, накрая я зарязвали като парцал, отново тя сама и опрощаваща ала, отново обещаваща че никога не ще допусне вече да обича, защото Той в сърцето й навеки щял да бъде. Дните й в борба за него да не мисли щели да са, но сигурна била, че той не ще това да знае и ничия награда утешителна не ще е и с тая обеч Тя ще си живее, че няма другиго да пусне в душата, ала и него няма да прегърне вече Тя горката.
Като любовница на Сатаната, зачудила се Тя......къде ли ще я отведе тоз път съдбата.
...разказана на друг от него преразказана с Шекспиров език на блогарите в Блога.бг-добре дошла dessi !
цитирайтекстът щеше да се чете и възприема по-леко и смилаемо. Тук повечето хора нямат много време. Но ако това е стилът, който желаете да покажете и наложите, няма да Ви обременявам с коментара и субективното си мнение.
Мога да го изтрия. Доброжелателен е обаче.
Поздрави.
цитирайМога да го изтрия. Доброжелателен е обаче.
Поздрави.
добре заварили.Благодаря Ви за загубеното време да го прочетете и по-скоро извинете.Относно имената, историята ако си се преразкаже с имената и истинските случки, за мен ще си е просто като любовен роман, със сълзите и клетвите, с овещанията "Потърпи, изчакай, моля, само ти си....за мене други няма, живота ми си " и т.н.
Кой от нас вече не е чел и/или писал нещо подобно? Дали е точно Шекспиров...незная, най-малко пък с него искам да се меря, език ...никакъв не мисля да налагам, в блога си дори, защото днес едно ми иде, утре друго.
Най-често досега съм писала полу-иронично, снощи просто така ми тръгнаха писанията, отново моля да извините, ако прекалено съм Ви досадила. Нямам нищо против да опитам да го разкажа като история от живота, дано "Хермес" или друг издател на романи не ме емне
цитирайКой от нас вече не е чел и/или писал нещо подобно? Дали е точно Шекспиров...незная, най-малко пък с него искам да се меря, език ...никакъв не мисля да налагам, в блога си дори, защото днес едно ми иде, утре друго.
Най-често досега съм писала полу-иронично, снощи просто така ми тръгнаха писанията, отново моля да извините, ако прекалено съм Ви досадила. Нямам нищо против да опитам да го разкажа като история от живота, дано "Хермес" или друг издател на романи не ме емне
